България е изправена пред задълбочаваща се водна криза, която се очаква да засегне голяма част от страната през 2026 г. Този проблем, дължащ се на комплекс от фактори, включително продължителни засушавания, остаряла водоснабдителна инфраструктура и неефективно управление на водните ресурси, поставя под сериозен въпрос стабилността на водоподаването за битови нужди и за икономиката.

През последните години, изменението на климата доведе до драстично намаляване на валежите, особено в южните и източните региони на страната. Това, в комбинация със загубите от водопроводната мрежа, които на места надхвърлят 60%, води до изчерпване на водоизточниците. Експерти предупреждават, че без спешни мерки, въвеждането на воден режим може да се окаже неизбежно за много градове и села.

Правителството и местните власти са изправени пред предизвикателството да намерят устойчиви решения. Сред предложенията са модернизация на водопроводната мрежа, изграждане на нови язовири и пречиствателни станции, както и въвеждане на по-строг контрол върху потреблението на вода. Въпреки това, скептицизмът е голям, тъй като подобни проекти изискват значителни финансови инвестиции и политическа воля, които често липсват.